На Еньовден билкарите берат седемдесет и седем и половина билки
В нощта на 23 против 24 юни в националната традиция се отбелязва Еньовден – остарял езически празник в чест на лятното слънцестоене. В другите елементи на България той се назовава още Среди лето, Яневден, Иванден, Иван Бильобер. Това многообразие от имена се дължи на преплитането с християнската традиция, защото на същата дата Църквата празнува рождението на Йоан Кръстител – непосредствен родственик на Спасителя, който предсказва появяването му и проправя път за неговото дело.
Обичаите на Еньовден обаче едва са повлияни от облика на светията и съхраняват античния фетиш към Слънцето. Народът ни има вяра, че в този най-дълъг ден от годината, небесното величие разпростира цялата си мощност и по-късно стартира постепенно да умира. Затова множеството ритуали се правят още преди изгрев и изключително събирането на билките, които в тази нощ имат най-целебна мощ. Жените – баячки, знахарки и млади моми би трябвало да наберат седемдесет и седем билки и половина. Седемдесет и седемте лекуват седемдесет и седем заболявания, единствено за нелечимата болест има половин билка. Коя е тя обаче не се знае и може да я намерим единствено като затворим очи и откъснем напосоки.
От билките се вършат китки и огромен Еньовски венец, пред който би трябвало да преминат всички за здраве, а след ритуала се употребява за лекуване през цялата година. Но растенията събрани в нощта на Еньовден имат освен целебна, само че и магическа мощ. Покосените от нещастна обич моми могат да си върнат насладата към живота с помоща на тинтява, вратига, куманига, делянка, чернотрън, пелин и тъжец и други. Тези т. н. разделни билки освобождават от унищожителното възприятие. Магьосничките и баячките пък подготвят любовни отвари на муден огън и в нови глинени съдове.
Макар съгласно календара на 24 юни лятото едвам да е почнало, народът ни прозорливо счита, че от този ден слънцето стартира да клони към зима. Вярва се, че преди да тръгне на дългия си път, то става рано-рано, окъпва се в реките и прави водата лековита. После се изтръсква, а падналите от него капчици роса имат магическа мощ. Затова би трябвало да станем още преди изгрев, да се отъркаляме в росата или да се измием в река, а след това да посрещнем слънцето, което на този ден „ трепти ” или „ играе ”.
С магическата мощ на водата през тази нощ е обвързван и обичаят ладуване, които на този ден се извършва от „ Еньова буля ”. Това е 3-4 годишно момиченце, последно на майка, което момите разнасят из землището на селото за изобилие, а инцидентните му приказки се одобряват като предсказания. Накрая идва ред на гадаенето за сватба. От предната вечер девойките са хвърлили китките си в мълчана вода, а котелът е пренощувал навън под трендафил. Със завързани очи булята стартира да вади китките, а момите напяват за сватба и заможност. В нощта против Еньовден може да излезе шанса и на търсещите имане. Според поверието там където е заровено злато, свети наследник пламък. Тези другояче защитавани от таласъмите жълтици, в този миг могат да бъдат взети безвредно. На 24 юни имен ден честват Еньо, Йоана, Йоан, Яна, Янко, Янита и Биляна (кръстена на билките). Освен тях професионален празник имат също фармацевтите и фитотерапевтите – наследниците на тогавашните знахари.
Инфо: www.hera.bg
